Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

понеделник, 8 ноември 2010 г.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН ЛАРА :)

Нещо не ме бива с думите напоследък, но толкова исках да те зарадвам, че се оставих на течението и ето какво ми донесе то- с обич за теб:

По тихите улички

на някакво малко градче
Добротата усмихната крачи
и нещо си пее.
Край нея притичва момиче
след него момче,
тъмнината ги скрива,
но дълго смехът им се лее.
Добротата въздъхва
и с късче вечерно небе
зашива усмивка
в единия край на луната,
за да свети когато
любимите и ветрове
се завърнат и с поглед потърсят
в сърцето и лятото.
Добротата е майка,
но в душата й мъдро дете
още пази крилете си,
още рисува планети,
за това я обичам
и искам да бъде добре,
да е много щастлива

и цяла от обич да свети!

3 коментара:

  1. Innocence, мила, умееш да ме разплакваш... И някак усещаш за какво мисля (не зная как се получава, но е така- днес писах мъничко за лятото и есента в мен, а ти си усетила...Благодаря ти, че не ме забравяш-прекрасно е някой да си помисли с обич за теб...Щастлива съм, че те имам за приятел...Не ми стигат думите-гледай колко многоточия съм посипала навсякъде-толкова ме изненада...Радвам се, че те има :)

    ОтговорИзтриване
  2. Исках да пиша..., да пиша... да ти напожелая най-хубавите неща на земята, но съм във фазата на мълчината и съм сигурна, че ще разчетеш всичко, което искам да ти кажа в пространствто между думите. Имам нещо символично за теб и ще ти го пратя тия дни,искаше ми се да го получиш точно на деня си, но разни дребни спънки ме възпрепятстваха, та ще е малко на патерица. Прегръщам те и те обичам и нека това е един от най-незабравимите ти празници, защото го заслужаваш! И аз съм щастлива, че те имам за приятел и пак те обичам... :)))

    ОтговорИзтриване
  3. Нали знаеш, няма нужда от много думи...А мълчината- тя ще отмине и тогава ще бъде водопад силен и звънък :)

    ОтговорИзтриване