Като бездомно куче
пред вратата ти се свива.
Скимти насън, въздиша по човешки,
а ти крещиш: " Нещастнице, заспивай
и ако утре се събудиш, ще е грешка."
Но тя се буди- всеки ден по-силна.
Понася твоите ритници мълчаливо,
прощава ти по кучешки щастлива,
обичайки те нечовешки търпеливо...
...Душата ти- божествена искрица,
заседнала във вените на мрака,
сред пепел и отрова тръпне жива
и твоята любов смирено чака.
пред вратата ти се свива.
Скимти насън, въздиша по човешки,
а ти крещиш: " Нещастнице, заспивай
и ако утре се събудиш, ще е грешка."
Но тя се буди- всеки ден по-силна.
Понася твоите ритници мълчаливо,
прощава ти по кучешки щастлива,
обичайки те нечовешки търпеливо...
...Душата ти- божествена искрица,
заседнала във вените на мрака,
сред пепел и отрова тръпне жива
и твоята любов смирено чака.
Най-трудно ни е да приемем и обичаме себе си.
ОтговорИзтриванеМъдър стих и красив!
Усмихнат ден от мен!
............страхотни стихове............
ОтговорИзтриване.......страхотно ми въздействат..........
....благодаря за истинския усет ,който носят...
..ще чета с огромно удоволствие...
Лара, усмихнат е... вече!:)
ОтговорИзтриванеДани, благодаря и се чувствай добре дошла. Хубаво е, че откриваш нещо за себе си тук...:)