Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

понеделник, 15 април 2013 г.

Емпатия




Дъхът ти в дробовете ми гори.
Чувствата ти скрито в мен пулсират.
Сълзите ми са твоите сълзи.
Надеждите ми с твоите се сливат.
Сърцето ми препуска в странен бяг,
когато твоето танцува вдъхновено
и сякаш щастие от паралелен свят
гради мостове между двете ни вселени.
Не губя под краката си земя,
когато ти политаш устремено,
но част от мен е пълна с небеса
и толкова изпразнена от време,
че никога не би познала смърт
и винаги ще вижда в тебе вяра.
Ще бъда и навсякъде, и тук.
Докосната от обич - обич ставам!

2 коментара:

  1. Докосната от обич - обич ставам! - какво повече може да иска човек?Бъди щастлива!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря, Лара! Бъди и ти... Много, много... :)!

    ОтговорИзтриване