Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

понеделник, 15 април 2013 г.

Нейно Величество Любов



Докосне ли за секунди-
вдъхновява за векове.
На болния дава вяра,
на тъжния- цветове.
От плахия лъв ще стори,
от силния- тих мъдрец.
За злия е адов огън,
за благия- свят агнец.
Тя бяга от много думи.
Обича да бъде звук-
симфония от капчуци
в душата на старец глух.
Небе за безкрили птици;
очи за незрящ творец;
сълзите на древни жрици
по нероден боец.
Религия за неверник;
дом за безпътен роб;
светлик в мрак непрогледен;
сърцето на цял народ;
полъх на дух неземен;
допир на две тела;
въздишката на поета;
целувката на жена;
неизмерима радост;
звънкият смях на дете.
Любов е всичко което
живее без да умре!

Няма коментари:

Публикуване на коментар