ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Великденско почистване

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

понеделник, 22 април 2013 г.

Великденско почистване

Събуждам се. Облаци.
Денят се прозява.
Наглед нищо ново
не обещава.
Светът все така
инфантилно си спори,
изгубил представа
къде и защо е.
Изпивам си чая.
Преглъщам съня си.
Не ми се говори.
Притихвам в ума си.
И ето, че нещо
внезапно изгрява-
прилича на слънце,
но всъщност е вяра.
Целува гнева ми,
прегръща тъгата.
Изчиства от Его
цвета на душата.
Отмива с търпение
всички заблуди.
Превръща сълзите ми
в изумруди.
Поемам си въздух-
дълбоко и бавно.
Небето над мен
е сияйно, кристално.
Задържам дъха си
и тихо издишам
най-светлата дума
от всички: ОБИЧАМ!