ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

четвъртък, 5 март 2009 г.

Няма да се уморя да светя

В едно море орисано на залези
крилете ми подгизнаха от мрак.
Отново кацам в думи неизказани,
захвърлени край онзи тъжен бряг,
където сенките на миналото бродят,
оплаквайки несъществуващата смърт...
Едва ли имам време за умора,
щом римите цъфтят и този път.
Крилете ми превръщат се във корени,
преплели мрежи в изначалната земя.
Отпивам капчици живот във пръст разтворени,
за да изригна после в пръски светлина,
които в черните ти рани ще проникнат
и болката от вчера ще стопят...
Не ме е страх,че ще си тръгна като Никоя...
По-важно е,че все за някой Слънце бях...