ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

неделя, 22 март 2009 г.

Да те забравя?...Забрави!!!

Да те забравя,казваш,би било най-правилно,
но не за мен и не в сегашния живот.
Да отрека,че ти си бил,че те е имало-
е престъпление пред същността ми и пред Бог.
Не ме е грижа колко време ще ме помниш,
дали съня си ще споделяш тайно с мен,
или вратата към деня си ще затвориш,
защото някак си се чувстваш уморен
от страността на моето обичане.
Не ще допусна във душата жален стон.
Достатъчно ми е да знам,че съм различната,
че думите ми са неписан,стар закон-
не празни приказки захвърлени на вятъра,
не обещания потъпкани от страх,
а живи думи – мантри,заклинания,
чиято стойност е константа в този свят,
където истинското е обречено да гние
под маската на лицемерна псевдостраст.
Държа да знаеш,че в сърцето ми ще бие
една история създадена от нас.
Една любов,която няма да отричам,
дори светът под мен, да спре да се върти.
Държа да знаеш,че безпаметно обичам.
Но теб те помня.
Да забравя?...
...Забрави!!!