Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

вторник, 10 март 2009 г.

Когато Дъждът

прави серенада

на Земята

Заслушай се във падащия дъжд,

ще ти разкажат много неговите капки

за чужди мисли слели неведнъж

тъгата си с обятията хладки

на облак–спомен, който някога е бил

или на бъдеще, което тайно си сънуваш.

Заслушай се и ако в тебе завали -

дошло е време от страха да се събудиш,

и тези сълзи дето стискаш на инат

до кости да намокрят самотата,

в която празно се оглежда твоят свят

и търси сили за да продължи борбата...

Борбата да си влюбена в дъжда,

дори когато шиба през сърцето

градушката на невъзможността

и прави непосилна битието.

Борбата да попиваш всеки миг,

със риск душата ти внезапно да прелее

и всичко в тебе да се видоизмени...

да се удави Его-то, но любовта да оцелее.

Заслушай се във падащия дъжд,

във тази музика размиваща Тъгата...

Там някъде жена обича мъж,

както Дъждът обича в този миг Земята.

Няма коментари:

Публикуване на коментар