Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

понеделник, 2 март 2009 г.




Един миг от пролетта


Душата ми се рее свободно

по улиците на тайнствения град,

където реката на спокойствието

откъсва от мислите ми хризантемен цвят

и го понася по течението на красотата.

Иска ми се да опиша този свят,

но думите са като безпомощни деца.

Обсебена съм от нежния аромат

на безвремие.

Едно вълшебство дреме

в първия ден от март

и ме кара да се усмихвам

на живота си......просто ей така:

Има хора,които си струва да срещнеш.

Има едни същества от светлина,

които докоснат ли те веднъж

превръщат и най-тъжния ден

в проекция на любовта...

Има едно приятелство,

което ще гали бреговете

на моята душа

и ще ме кара всеки път,

когато видя тази река

да благодаря на боговете,

че бях не просто свидетел,

а участник в един миг на сътворение.

Почувствах изграждането

на онзи мост от топлота,

който за винаги ще ме свързва

със светлите същества

от тайнтствения ъгъл на ледовете...

Истинско е и БЛАГОДАРЯ!





Няма коментари:

Публикуване на коментар