Един миг от пролетта

Душата ми се рее свободно

по улиците на тайнствения град,

където реката на спокойствието

откъсва от мислите ми хризантемен цвят

и го понася по течението на красотата.

Иска ми се да опиша този свят,

но думите са като безпомощни деца.

Обсебена съм от нежния аромат

на безвремие.

Едно вълшебство дреме

в първия ден от март

и ме кара да се усмихвам

на живота си......просто ей така:

Има хора,които си струва да срещнеш.

Има едни същества от светлина,

които докоснат ли те веднъж

превръщат и най-тъжния ден

в проекция на любовта...

Има едно приятелство,

което ще гали бреговете

на моята душа

и ще ме кара всеки път,

когато видя тази река

да благодаря на боговете,

че бях не просто свидетел,

а участник в един миг на сътворение.

Почувствах изграждането

на онзи мост от топлота,

който за винаги ще ме свързва

със светлите същества

от тайнтствения ъгъл на ледовете...

Истинско е и БЛАГОДАРЯ!