ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

петък, 6 март 2009 г.

Риторично

"Дали болеше?"
-Да!Болеше много!
Предсмъртно ме болеше
(до откачане),
защото мразя
онова проклето "Сбогом",
което траурно
в душите си закачаме...
"Дали съм слаба?"
-Не ,но е човешко,
не ми харесва,
но е дяволски възможно,
особено когато
стара грешка,
решавам, че ми действа
здравословно...
"Научих ли се?"
-Може би!Донякъде...
да разпознавам
светлините на живота,
когато мракът
е обсебил възприятията,
а всеки удар на сърцето
става с болка...
"Дали ще продължа?"
-Не ще и питане!
Не съм дошла
да си измислям
невъзможности...
Животът мрази
недовършените приказки
и ме обича
(само той си знае колко)!!!