Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

вторник, 10 март 2009 г.

Когато страстта не е в орхидеите(Gentiana & Innocence)


Жълти орхидеи.
Сенките на съня ми
имат нюанс на кръв.
Храча неразумното си
прозрение,
че този спомен не беше
пръв
Холограми на страници скъсани
разтреперват въздуха
пред очите ми,
а в главата ми звучи
песен която все още
е ненаписана
и забиват акордите
стон във душата ми...
Безразличие....
ключа сол чупи
пясъчен часовник
и кухи ноти
пълни
с онова фалшиво -
обичам те,
което е само съчетание
от букви
и очите ми заслепява-
трагично ми е...,
като че смъртта
е за предпочитане
пред вакуума,
който поглъща звуците
и ме превръща в черна дупка...
Ако погълна сама себе си,
дали някаде ще се роди музика
или тъжни негърчета
ще вадят сълзите ми -бисери
от големи раковини,
които няма после да изядат,
нито ще продадат изваденото,
защото то се руши ,
а месото на мидите е горчиво...
Ще се върнеш ли с мен малко назад,
в онази нощ,
която ухаеше на вино и лилиев цвят.
Ще ме обичаш ли някога
без страх,
така както винаги
е трябвало да бъде,
без думи покрити с прах...
Без заблуди.
Само ти и аз......
и жълтите орхидеи,
които тайно ти нарисувах...

Няма коментари:

Публикуване на коментар