Когато страстта не е в орхидеите(Gentiana & Innocence)


Жълти орхидеи.
Сенките на съня ми
имат нюанс на кръв.
Храча неразумното си
прозрение,
че този спомен не беше
пръв
Холограми на страници скъсани
разтреперват въздуха
пред очите ми,
а в главата ми звучи
песен която все още
е ненаписана
и забиват акордите
стон във душата ми...
Безразличие....
ключа сол чупи
пясъчен часовник
и кухи ноти
пълни
с онова фалшиво -
обичам те,
което е само съчетание
от букви
и очите ми заслепява-
трагично ми е...,
като че смъртта
е за предпочитане
пред вакуума,
който поглъща звуците
и ме превръща в черна дупка...
Ако погълна сама себе си,
дали някаде ще се роди музика
или тъжни негърчета
ще вадят сълзите ми -бисери
от големи раковини,
които няма после да изядат,
нито ще продадат изваденото,
защото то се руши ,
а месото на мидите е горчиво...
Ще се върнеш ли с мен малко назад,
в онази нощ,
която ухаеше на вино и лилиев цвят.
Ще ме обичаш ли някога
без страх,
така както винаги
е трябвало да бъде,
без думи покрити с прах...
Без заблуди.
Само ти и аз......
и жълтите орхидеи,
които тайно ти нарисувах...