Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

вторник, 2 юни 2009 г.

Не искам да знам

Има някаква магия
в това,да пишеш стихове
на приглушената светлина
от нощната си лампа,
когато половината свят
сънува безпаметно,
а другата половина
(която хич не е малко),
го е ударила на самосъжаление!!!
Господи,понякога сме толкова жалки!
Сякаш смъртта
ще подмине някого от нас,
та ни остава време и за глупости...
Не искам да знам "Колко?"...
Моля се само
да усещам магията
с цялото си същество,
защото безпаметният сън
не ми е в природата,
а самосъжалението
не води до нищо добро!
Искам си стиховете,
тетрадките и цветните химикали,
и да съм здрава-
другото са бели кахъри...
Публикувано от в

3 коментара:

  1. Анонимен7 юни 2009 г. в 13:03

    Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен7 юни 2009 г. в 13:06

    Здравей, силно момиче,
    Вярвам, че стиховете винаги са в теб и тръпнат да се излеят върху белия лист,все така вълнуващи, както до сега.
    Понеже много харесвам как пишеш, ти предадох щафетата във играта на блогспот за харесван блог и блогер(аз си я определих така).:Можеш да я видиш тук:http://123-vi.blogspot.com/2009/06/blog-post_07.html Ще се радвам, ако се включиш, а също и ако предадеш щафетата на твоите любими автори .
    Усмихнат ден от мен ! :))

    ОтговорИзтриване
  3. Innocence15 юни 2009 г. в 7:54

    Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)