Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

сряда, 24 юни 2009 г.

Ефектът на доминото

Нищо не сковава така сетивата,
както писък откъснат
от нечия застреляна душа...
Мълчиш и се опитваш
да не поглеждаш нататък,
но болката-тънка кървава струйка,
се плъзва зловещо по изгорялата земя
и мирно застава пред крата ти.
Проклятие или сила е
умението да плачеш с чужди сълзи?
А може би е знак свише,
пратен да ти припомни,
че всички сме едно...,
че падне ли един,
повлича всички...
Няма да избягаш,
докато не преодолееш
гравитацията на привързаността...,
и докато не се научиш
да прощаваш...
Най-вече на себе си!!!
Публикувано от в

2 коментара:

  1. Анонимен24 юни 2009 г. в 15:17

    Много истинско стихче! Прошката е велико нещо!

    ОтговорИзтриване
  2. Innocence30 юни 2009 г. в 0:12

    Да,а още по-велико е ако я даваш без да ти я искат.Просто защото ти идва отвътре...Може би,един ден всички хора ще си спомнят как се прави това...
    Благодаря ти,че намина :)))

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)