Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

понеделник, 22 юни 2009 г.

Създадена от теб (Gentiana & Innocence)


Говорех си със облаците днес,

а те ми подариха нежна роза

във знак на обич.Казах им за теб...

И за това,че те обичам страшно много..

Но вятърът листата и обра,

повяхнаха и ароматът чезне.

Ревнуваше ли? Ех, защо така!

Душичката на вятъра е бездна.

Чернее ала мен не ме е страх,

крилете ми са силни,ще успея

да прелетя за миг до твоя слънчев свят

където думите ти вместо слънце греят

и като макове са устните ти рано,

когато ме целуваш призори

и призрачни клавиши на пиано

създават музика. А мен създаваш - ти.

2 коментара: