ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Пеперудено настроение

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

сряда, 7 октомври 2009 г.

Пеперудено настроение

По брега на душата ми
се разхожда жена,
а в косите й с мирис на есен,
пърхат рой пеперуди
с разноцветни крила.
Вятър шепне прочувствена песен.
Капят мисли танцувайки
над заспала дъга.
Стара тръпка ума ми премрежва.
Любовта ме поглежда
през очи на сърна
и е толкова...,толкова нежна.
Нямам нужда от нищо.
Днес съм просто жена
уловена от миг съвършенство.
Във косите ми пърхат
разноцветни крила.
А животът ми???
Той е ВЪЛШЕБСТВО!!!