Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

вторник, 27 октомври 2009 г.

Искам обич....до баналност


Днес просто се отказвам да разбирам

предпоставките за всяка нова драма,

с която утрото зловещо парадира

и ме ограбва откъм смисъл или вяра.

Светът си е такъв какъвто е.

От хората,освен добри палачи

почти не става друго.Даже псе

по-искрено от нас ще се разплаче,

когато острият трион на някой звяр

пререже с бяс дървото на живота

и вместо кръв прокапе тишина

във две очи по-сиви и от локви.

Душите ни са пусти като храм,

във който мислите ни-шайка главорези,

плячкосват щастието от горящия олтар,

за да разпънат после и последната надежда

на кръста-Его.За какво?...Защо да знам?

Какъв е смисълът да тъпча в този делник,

дрогиран с болка,омерзен,от гняв пиян-

един забравен и от Бога ,ням безделник,

чиято лудост дращи с нокти по ръба

разделящ моя свят от извратената реалност?

Аз нямам място в този театър на смъртта.

Днес искам обич...просто обич...-...до баналност!!!

4 коментара:

  1. Какъв е смисълът да тъпча в този делник,

    дрогиран с болка,омерзен,от гняв пиян-

    един забравен и от Бога ,ням безделник,

    чиято лудост дращи с нокти по ръба

    разделящ моя свят от извратената реалност?

    ***
    СТРАШНИ ИСТИНИ ОТКРИВАШ!!! В СТИХ! ПРЕКРАСНО!

    ОтговорИзтриване
  2. А ако по-честичко си ги преповтарям тези истини-равна няма да имам :))).Много ме усмихва присъствието ти.Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  3. Здравей, мило мъдро момиче, чета стиховете ти и си мисля, че приличаш на струна на китара, прозвънваща дори и от полъх на вятър,улавяща в сърцето си целия свят с всичките му тъмни и светли петна...Много обич ти желая и светлина!Не се променяй :)

    ОтговорИзтриване
  4. Здравей Ружена:)
    ...Няма....
    Вече незнам какво да пиша когато прочета коментар по-силен от стихотворението ми :) ...
    БЛАГОДРЯ на 20000000000 степен.
    Нека ти се върне на същата степен и обичта и светлината.Хубаво е,че те има !

    ОтговорИзтриване