ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Моят начин

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

събота, 10 октомври 2009 г.

Моят начин

Не се научих да завързвам ветрове.
Когато ги улавях-те тъжаха.
В сърцата им живееха коне
орисани да гонят свободата.

Научих се, да те обичам отдалеч,
да си играя нежно с кичур от косата ти.
Да бъда полъх, без дори да разбереш,
а вечер тихо да заспивам във душата ти.

Но често съм нетрайна- просто миг.
Минавам през деня ти като хала.
Опиташ ли се да ме задържиш
ще се превърна във тъга за да остана,

а ако бъда тъжна-няма да съм аз
и ти ще се почувстваш сам,измамен...
Не зная как да бъда част от твоя свят.
Аз мога само да обичам ураганно!