ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: ... и нищо друго...

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

неделя, 4 октомври 2009 г.

... и нищо друго...

Разля последната си
глътка оптимизъм
върху тъгата
свила моето сърце.
Попих я мигновенно
и белязана
от устните ти
се превърнах във небе.
Усещах те
в пространството -
летеше
като балонче с въздух
в безтегловния ми свят.
Проникнал в клетките ми
болката топеше
изпълвайки нощта ми
с аромат на
сбъдване,
очакване,
безбрежност-
нюанс на истина
в измамата-живот.
Загубили представата
за време
душите ни ликуваха
в екстаз.
Желания със вкус
на неизбежност
преплитат нишките
на нашите съдби.
Космическа любов
в тела човешки
и нищо друго....-
само аз и ти.