Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

неделя, 4 октомври 2009 г.

Да докоснеш космоса

посветено


Една ръка -там някъде,във нищото

прокарва нежно пръсти по душата ти.

Красиво е .Напомня на затишие

след дълго изморително очакване.

Мълчание облечено във музика

разбива разстояния .Докосване.

И този дъжд целуващ те по бузата...

Прилича на...почти на омагьосване.

Видения танцуват пред очите ти-

в дъжда прелитат златни пеперуди.

Пианото разказва за мечтите ти,

а ти си някак стреснато-учуден

защото зад стените на душата си

откриваш ,че все още има смисъл

да вярваш,да желаеш светлината ти

във нечие сърце да се разплисне.

Разхождат ноти мисли по клавишите,

слънца изгряват и залязват между другото.

Но ти си тук,превърнал всички истини

в мелодия целуната от утрото.

2 коментара: