Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

събота, 23 януари 2010 г.

Повод за усмивка

Той те гледа от ъгъла

и навярно дъха ти усеща.

Вкочанено сърцето му

търси от твоята жар.

Свъсил вежди от грижи,

започва да губи надежда.

Уж е само на двайсет,

а е толкова...,толкова стар.

Под очите му сенки издават

безсънните нощи.

Неспокойният поглед говори

за болка и гняв.

Той е само на двайсет,

а лицето му вече е в бръчки.

Не мечтае за нищо,

просто чака коричката хляб

дето ти му подаваш

всяка сутрин на път към живота-

не от хляба за гладни гърла,

не такива трохи...

Той се храни с усмивки,

че умряла от глад е душата му

затова щом го видиш

се усмихваш без повод,нали?!...

Публикувано от в

2 коментара:

  1. -24 януари 2010 г. в 0:31

    И аз имам един такъв познат и се старая да му давам кураж. Ужасно е душата ти да не помръдва, да не се надява, да не мечтае...
    Развълнува ме с този стих...
    Много да са усмивките в душата ти, та да има не само за другите край теб, но и за теб!Светъл и усмихнат ден от мен :)

    ОтговорИзтриване
  2. Innocence29 януари 2010 г. в 22:57

    Винаги когато те видя наоколо денят ми става светъл и усмихнат...Благодаря!

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)