ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Непокварена

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

сряда, 17 февруари 2010 г.

Непокварена

Имам си небето и мечтите.
Ти си просто криво огледало
от онези омагьосани,които
никога не отразяват цялото...
Тъжно си и дяволски самотно,
рядко се усмихваш.Не говориш.
Често се затваряш зад стените
на самотния си замък.И се молиш.
Молиш се за своите предмети,
кой от кой по-скъпи и безценни.
Пълниш с тях ръцете и очите си,
а душата ти въздъхва уморено...
Ти и хвърляш дребни подаяния-
няколко откраднати усмивки,
няколко последни обещания
дето няма да ги спазиш...Тя е свикнала.
После ми разправяш колко жалка съм,
щом ми стига въздухът в джобовете,
щом си губя времето с обичане
вместо да играя роли с хората .
А на мен ми стига само да усещам
дивите огньове във сърцето си,
край които всяка нощ се срещат
влюбени небето и мечтите ми.
Стига ми да изгоря съмненията,
после да прегърна нежно вярата,
да я съживя в стихотворение,
и да си отида... Непокварена!