Ти си някакво странно проклятие
от онези, които разбиват
моя свят. Падам глухо в краката ти
и се гърча от болка и яд
за това,че си толкова истински
и така безнадеждно обсебващ...
Не желая да мисля за теб,
ала ти като сянка ме следваш.
Татуираш ме с думи,дамгосваш ме
с нажежени от чувствата мисли
и ме караш за още да прося,
денонощно до мен да те искам.
В огледалото тебе да виждам,
да заспивам с цвета на очите ти.
Като шанс за сърцето последен
да отпускам страха си в ръцете ти.
Ти си нежно,но зло изтезание -
от мъжете, които убиват
всеки намек за друго обичане .
Но обикнат ли ги – си отиват.
И на тяхно място идват други :)
ОтговорИзтриванеОмагьосан кръг :)
ОтговорИзтриване