Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

четвъртък, 4 март 2010 г.

Садист

Ти си някакво странно проклятие

от онези, които разбиват

моя свят. Падам глухо в краката ти

и се гърча от болка и яд

за това,че си толкова истински

и така безнадеждно обсебващ...

Не желая да мисля за теб,

ала ти като сянка ме следваш.

Татуираш ме с думи,дамгосваш ме

с нажежени от чувствата мисли

и ме караш за още да прося,

денонощно до мен да те искам.

В огледалото тебе да виждам,

да заспивам с цвета на очите ти.

Като шанс за сърцето последен

да отпускам страха си в ръцете ти.

Ти си нежно,но зло изтезание -

от мъжете, които убиват

всеки намек за друго обичане .

Но обикнат ли ги – си отиват.

2 коментара: