Намерих ключ за някаква врата
изпаднал от джобовете на времето.
Дали зад нея чака есента
с килимите си в жълто-керемидено
и с аромат на ненатрапчива любов?
Дали си там със златна ябълка в ръката?
Или ще те позная по това,
че като мен, почти не стъпваш на земята.
Дали? Дали?... Дали да завъртя
ключа? Какво ли друго ми остава.
Ако те няма ще прегърна есента
и ще забравя, че те търся. Ще забравя!
сряда, 8 септември 2010 г.
Есенно
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Той сигурно отдавна е поел
ОтговорИзтриванепо пътя, който с тебе ще го срещне
и, сигурна съм, също като теб
криле си има и ключе за есен,
но рано е за есенните мисли-
сега любов до лудост ти наричам :)
И как да не ти кажа колко пияна от щастие и свобода изглеждаш на снимките в предишния ти пост!Радвам се за теб!Много ги харесах всичките луди за връзване от снимките:) Още много такива мигове ти пожелавам, приятелче!
Всяка година към края на лятото ни тегли към Рила. Качвам се горе за трети път и винаги има нещо, което преоткривам. Докато се катерехме си мислех, че там човек може да бъде камък, езерна вода, къс небе или слънчев лъч и всичките тези неща едновременно. Космическо усещане мила ми Лара... Неописуемо е.
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти за хубавия отговор и скоро ще те навестя с подробен разказ за всичките щуротии, които съм натворила. Да ти се връщат пожеланията и те обичам!