ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Стихче за един добър човек

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

петък, 29 октомври 2010 г.

Стихче за един добър човек

На Еви

Понякога прилича на дете
и крие в погледа си двеста дяволии.
Сърцето и е колкото небе.
Душата и - танцуваща стихия.

Приятел е - и в лошо, и в добро.
Ръката и е силна... Вдъхва вяра.
С каквото се захване - сто на сто
ще вложи даже онова, което няма.

Когато се налага е боец.
Когато се налага си поплаква,
с три думи е : ЕДИН ДОБЪР ЧОВЕК,
а късметлия - всеки който я познава.