Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

неделя, 17 октомври 2010 г.

Ритуалът "БЛАГОДАРЯ"

Срещам разни хора и в определен момент осъзнавам, че те са ми ключови по някакъв начин. Аз си ги наричам стъпала. Дали към някоя пясъчна кула или към ново ниво на възприятие, все едно, важното е, че ме водят нанякъде. Интересното е, че тези същества дълго време са били около мен, но ми е липсвала концентрация и нагласа, за да ги усетя. Докато един ден се събуждам и разбирам, че са ми важни.Обикновено симптомите са специфично топло усещане когато мисля за тях и странното чувство,че ги познавам(плюс всички положителни симптоми на един влюбен човек). Надничам в душите им без да го знаят и не мирясвам, докато не облека в думи всичко, което виждам там. Четейки написаното след това си давам сметка, че могат или да ме обявят за ласкателка, или да не ме вземат насериозно, или просто да се уплашат... Но въпреки това не се оставям на мира, докато не видя написаното в ръцете им. Дълго време се опитвах да си обясня странното желание да правя такива хора съпричастни с емоциите , които са предизвикали, докато в един момент въпросите спряха да имат значение и се оставих на душевните си пориви. Няма по истинско усещане за мен от факта, че съм си дала възможност в самотен и тъжен свят като днешния, да се сгрея от нечия топлина и да благодаря за нея. И така се появи ритуалът "БЛАГОДАРЯ". Мисля, че споменът за лицата и реакциите на "потърпевшите" е нещото, което може да ми предизвика усмивка и в най-тежките моменти. Пристрастена съм към "благодаренето" и нямам намерение да се лекувам от тази "болест". В повечето случаи първоначалните ми емоции остават непроменени, но винаги има изключения. Явно когато отношенията станат еднопосочни , човек просто трябва да се усмихне и да продължи по пътя си. Разочаровала съм се, и то от упорството, с което някои от тези специални за мен хора, са се опитали да ми докажат , колко далече съм от истината за тях и как това, което съм видяла е просто маска. Но когато мине и този етап отново остава само благодарността. Благодарността, че съм се огледала в нечии очи и независимо от видяното(хубаво или лошо), съм успяла да извлека най-доброто от тях...:)





Благодаря ти, че накара есента
да си мечтае като влюбено момиче.
Благодаря ти за горещата ръка

и за това, че на търпение ме учиш .
Благодаря , че през студените ми дни
с пламъка в очите си ме топлиш.
Благодаря ти, че когато ме боли
от бездната с усмивка ме измъкваш.

Благодаря ти и за всичко онова,
което няма как да знаеш, че ми случваш,
дали си мъж, дете или жена
аз виждам себе си във теб. Дано получиш
поне това, което тайно взех от теб.
Дано да ти се върнат чудесата.
Благодаря ти, че си част от моя свят,
макар за теб да съм случайна непозната.

3 коментара:

  1. Хубаво е, че ни се случват такива чудеса като това да позволиш на някого да докосне и стопли душата ти и да му кажеш какво чувстваш.Наистина ставаме по-добри от това.Ти си едно от моите чудеса и се радвам, че те има:)
    Дани е направила много красив клип по твоя мъдър стих!
    Много чудеса ти желая,приятелче! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря!Чувството е взаимно и споделено .Щастието е неизменно.Вярвам във всичко което ми се случва и го пазя съкровено.

    ОтговорИзтриване
  3. Много да ти се връщат чудесата миличка Лара. Една голяма и топла прегръдка за теб, защото винаги ме караш да се усмихвам. Обичам те!

    Лилия присъствието ти и споделянето ме радват. Благодаря ти!

    ОтговорИзтриване