Ритуалът "БЛАГОДАРЯ"

Срещам разни хора и в определен момент осъзнавам, че те са ми ключови по някакъв начин. Аз си ги наричам стъпала. Дали към някоя пясъчна кула или към ново ниво на възприятие, все едно, важното е, че ме водят нанякъде. Интересното е, че тези същества дълго време са били около мен, но ми е липсвала концентрация и нагласа, за да ги усетя. Докато един ден се събуждам и разбирам, че са ми важни.Обикновено симптомите са специфично топло усещане когато мисля за тях и странното чувство,че ги познавам(плюс всички положителни симптоми на един влюбен човек). Надничам в душите им без да го знаят и не мирясвам, докато не облека в думи всичко, което виждам там. Четейки написаното след това си давам сметка, че могат или да ме обявят за ласкателка, или да не ме вземат насериозно, или просто да се уплашат... Но въпреки това не се оставям на мира, докато не видя написаното в ръцете им. Дълго време се опитвах да си обясня странното желание да правя такива хора съпричастни с емоциите , които са предизвикали, докато в един момент въпросите спряха да имат значение и се оставих на душевните си пориви. Няма по истинско усещане за мен от факта, че съм си дала възможност в самотен и тъжен свят като днешния, да се сгрея от нечия топлина и да благодаря за нея. И така се появи ритуалът "БЛАГОДАРЯ". Мисля, че споменът за лицата и реакциите на "потърпевшите" е нещото, което може да ми предизвика усмивка и в най-тежките моменти. Пристрастена съм към "благодаренето" и нямам намерение да се лекувам от тази "болест". В повечето случаи първоначалните ми емоции остават непроменени, но винаги има изключения. Явно когато отношенията станат еднопосочни , човек просто трябва да се усмихне и да продължи по пътя си. Разочаровала съм се, и то от упорството, с което някои от тези специални за мен хора, са се опитали да ми докажат , колко далече съм от истината за тях и как това, което съм видяла е просто маска. Но когато мине и този етап отново остава само благодарността. Благодарността, че съм се огледала в нечии очи и независимо от видяното(хубаво или лошо), съм успяла да извлека най-доброто от тях...:)





Благодаря ти, че накара есента
да си мечтае като влюбено момиче.
Благодаря ти за горещата ръка
и за това, че на търпение ме учиш .
Благодаря , че през студените ми дни
с пламъка в очите си ме топлиш.
Благодаря ти, че когато ме боли
от бездната с усмивка ме измъкваш.
Благодаря ти и за всичко онова,
което няма как да знаеш, че ми случваш,
дали си мъж, дете или жена
аз виждам себе си във теб. Дано получиш
поне това, което тайно взех от теб.
Дано да ти се върнат чудесата.
Благодаря ти, че си част от моя свят,
макар за теб да съм случайна непозната.