Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

неделя, 24 октомври 2010 г.

Лекарство против остаряване

Затвори очички бавно.
А сега преброй до... две.
Представи си, че е лято,
че си палаво дете
и препускаш ветрогонно
с босите си стъпала
по брега на някой остров,
пълен с чудни същества.
В джобчетата дрънка радост,
на вратлето ти - ключе,
таралеж гърба ти пази,
а на рамото щурче...
В шарената ти торбичка
няколко вълшебства спят.
Щом решиш да ги събудиш
целият ти малък свят
се превръща в златен кораб,
ти - в безстрашен капитан,
а поточето с мечтите
в необятен океан...
Отвори очички бавно.
Не е нужно да броиш.
Щом детето в теб е будно,
курсът няма да сгрешиш!

Няма коментари:

Публикуване на коментар