Когато любовта е вик
изплакан от сърцето на самотник
и търси бряг във нечии очи...
...когато тишината става нота...
когато ослепял от светлина...
не виждаш вече хорската дребнавост
и разранените ти пръсти са крила...
когато си надскочил свойта зрялост...
когато си погребал сто мечти,
но си спасил едно едничко стръкче вяра ,
тогава значи целият си стих...
И да изчезнеш в миг- следите ти остават!
П.П. ЧЕСТИТ ДЕН НА МУЗИКАТА И ПОЕЗИЯТА !!!
Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...
Как да не кажа че твоите думи
ОтговорИзтриванепроникват дълбоко, до корен.
Как да скрия мечти и желания.
Кой Бог е създал това небесно създание?
Любов разнася,света променя,
мечта е приказка неземна ,лунна пътека,
прегръщам докосвам, притихвам,
очи свеждам ,милост,за мен...
Красиво е... :)
ОтговорИзтриване