Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

четвъртък, 28 октомври 2010 г.

Самотник




Един самотен мъж пресече улицата.

Зави зад ъгъла. Запали си цигара.

Остана няколко минути скрит в тъмницата

и после бавно продължи по тротоара.

Вървеше безпосочно,примирено.

Пред него тътреха унилите му мисли-

не искаше от тях да се съвзема.

Харесваше му, че не среща никой..

Огледа се, но някак механично.

Запали от цигарата цигара.

Опита на инат да тананика,

но нищо не излезе и престана.

Внезапно тя го сграбчи за ревера,

завари го напълно неподготвен,

почувства как разкъсва вените му

и чу през стиснатите и зъби: „Негодник”.

Поиска да я стопли във ръцете си,

да я усети своя също като някога,

да и предложи седмото... и всичките небета,

да и докаже, че е вечният мечтател,

но беше късно. Тя отдавна не е същата.

А той не виждаше причини да се бори.

Тя беше призрак. Призрак на душата му-

пресече улицата и изчезна зад завоя.

Няма коментари:

Публикуване на коментар