Един самотен мъж пресече улицата.
Зави зад ъгъла. Запали си цигара.
Остана няколко минути скрит в тъмницата
и после бавно продължи по тротоара.
Вървеше безпосочно,примирено.
Пред него тътреха унилите му мисли-
не искаше от тях да се съвзема.
Харесваше му, че не среща никой..
Огледа се, но някак механично.
Запали от цигарата цигара.
Опита на инат да тананика,
но нищо не излезе и престана.
Внезапно тя го сграбчи за ревера,
завари го напълно неподготвен,
почувства как разкъсва вените му
и чу през стиснатите и зъби: „Негодник”.
Поиска да я стопли във ръцете си,
да я усети своя също като някога,
да и предложи седмото... и всичките небета,
да и докаже, че е вечният мечтател,
но беше късно. Тя отдавна не е същата.
А той не виждаше причини да се бори.
Тя беше призрак. Призрак на душата му-
пресече улицата и изчезна зад завоя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар