Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

сряда, 25 февруари 2009 г.


БЕЗ РЕСТО

Gentiana & Катето


Неоновите лампи флиртуват със снега.
Късни стъпки отнасят мислите ми далече.
Толкова често говорим за душа,
а на бавна тлен човек е обречен.


Всяка крачка-бреме прави рана в пръстта
а Земята обречена потреперва и стене.
Озверели души,вкаменени сърца,
ненормално,лишено от обичане време,


в което самотата оловно тежи
и вместо усмивка, изплющява плесница,
оглеждаме се в празни, уж близки очи,
цял живот сме си все бездарни ученици


които затъват сами в своя кошмар-
лишени от милост и пълни с омраза
към всеки за който животът е дар,
а новият ден е надежда и празник.


Очаква ни всички, онази с косата,
тя няма претенции-за добър и за лош,
взема, не връща... Ресто...Съдбата,
вярваш, не вярваш, крие в ръкава нож


и точно когато най-малко го искаме,
срязва онази тънка нишка живот....
.... Всичко което лешоядно сме пазили
изтича отново във ръцете на Бог.

Няма коментари:

Публикуване на коментар