БЕЗ РЕСТО

Gentiana & Катето


Неоновите лампи флиртуват със снега.
Късни стъпки отнасят мислите ми далече.
Толкова често говорим за душа,
а на бавна тлен човек е обречен.

Всяка крачка-бреме прави рана в пръстта
а Земята обречена потреперва и стене.
Озверели души,вкаменени сърца,
ненормално,лишено от обичане време,

в което самотата оловно тежи
и вместо усмивка, изплющява плесница,
оглеждаме се в празни, уж близки очи,
цял живот сме си все бездарни ученици

които затъват сами в своя кошмар-
лишени от милост и пълни с омраза
към всеки за който животът е дар,
а новият ден е надежда и празник.

Очаква ни всички, онази с косата,
тя няма претенции-за добър и за лош,
взема, не връща... Ресто...Съдбата,
вярваш, не вярваш, крие в ръкава нож

и точно когато най-малко го искаме,
срязва онази тънка нишка живот....
.... Всичко което лешоядно сме пазили
изтича отново във ръцете на Бог.