Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

петък, 1 май 2009 г.

Забрави ме

На Вики с обич:

Нервите ти-корабни въжета,
опънати от бурното море
на моята любов.Сърце ,което
изплаква в носталгичен послеслов
маниакалната си страст към самотата,
страха от сблъсъка със нечия душа....
...Обречена съм да преследвам свободата
но без ръката на любим.Съвсем сама
през ада си измислен да премина-
да се откъртят всички стари грехове,
които дяволски тежат ,макар и в миналото;
да съм безименна за теб и без лице,
защото болката обикновено има име
и устни ,и погубващи ръце,
а аз не искам да съм болка.
Забрави ме!
Дано забравата покой ти донесе!

2 коментара: