ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Когато спектакълът свърши....

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

понеделник, 25 май 2009 г.

Когато спектакълът свърши....

По стъпките ти диша самотата,
нахлупила небрежно стар каскет.
Животът като сцена от театър
завърта мислите ти в сложен пирует,
за да подготви публиката за финалните фрагменти,
на топка свивайки горките им души.
Последни думи!Тишина.Аплодисменти!
Безмълвно втренчени във голотата ти очи,
които отразяват онзи смисъл
от чийто извор пие тъй нареченият бог...
Сълзите ти остават зад кулисите,
а болката е онзи тежък монолог
безкрайно дълго репетиран в огледалото,
отнел ти толкова безгрижни,светли дни...
Кажи приятелю-какво е да си Цялото,
разпръснато в милиони слънчеви лъчи?
Кажи, какво е да си тук и да те няма,
да знаеш,че си миг,но да блестиш,
да имаш силата след всяка своя драма,
грима да махнеш и костюма да свалиш,
а после оглушал от ръкопляскания
да си наместиш стария каскет,
и много тихичко да се изнижеш от тълпата.
Да бъдеш Никой...-същевременно Човек ???...