Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

четвъртък, 28 май 2009 г.



СЛЕД ХИЛЯДИ ГОДИНИ СЪН


Един ден(хиляди години след теб)-
ще се събудя с мисълта за нещо познато.
Слънцето ще блести по ярко от всякога,
а във въздуха ще се носи
тайнстеният аромат на очакване.
И точно когато
през главата ми мине мисълта,
че не е възможно да те помня-
ще чуя стъпките ти...
...Ще позвъниш на вратата...
...и....докато се усетя ...
...ще бъда в ръцете ти-
слаба,...ранима,...твоя...
Сълзите ни ще се смесят както някога,
душите ни ще познаят покоя
...и ще проумеят най-после глупавите ни сърца,
че когато човек веднъж каже:"Обичам те"-
той дава обет, пред който
би коленичила дори смъртта.
...Ах тази сводница-съдбата....
със всичките й умело завоалирани манипулации,
с цялата ирония на верните й кучета-обстоятелствата...
...Как ще ни подреди само...
Един ден...-стиснали здраво ръцете си,
ще минем по червения килим на настоящето
и върейки така-един до друг,рамо до рамо,
ще осъзнаем колко глупави сме били
да играем срещу самите себе си...
...и това ще бъде края на нашата драма...,
защото вече ще знаем,
че има само една вероятност
в тоя невероятен свят,
и това е любовта-
единствената реалност,която си заслужава!!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар