Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

събота, 30 май 2009 г.

За хората и Щурците

-Разкажи ми за болката-настоя момчето
-Какво за нея?-попита щурецът
-Е как какво?Искам да знам всичко!Как боли болката във вашия
свят?Как успявате да й се противопоставите?От къде ви идват сили за
музика,когато светът отива по дяволите?Що за непукисти сте щурците?...
-Хиляда въпроса в секунда...Ама че странни същества сте вие
хората...Питаш ме за болката ,но почти няма какво да ти кажа,защото
това е продукт на вашите мозъци...При това, хм...,доста странен
отпадъчен продукт,към когото на всичкото отгоре сте пристрастени до
лудост.
Страдате за щяло и нещяло:от лошото време,до това,че животът си
отива без да му пука за заповедническото ви „Остани или не
отговарям...!”
Ние щурците ,нямаме този проблем с Егото ,защото всъщност нямаме
Его.Не си губим времето да търсим под вола теле,а хващаме първото,което
ни попадне пред очите и го превръщаме в музика.Ако си слушал приказки
за нас ,знаеш - няма щурец,който да не умее да свири.Както между
впрочем-няма човек,който да не умее да прави красиви неща.
Разликата обаче между хората и щурците,е че докато ние се
вслушваме в мелодията на ближния и се опитваме да бъдем хармонични с
нея,то вие хората се надсвирвате едни с други ,но понеже Егото ви иска
неговата музика да се чува най-силно, се получава такава какафония,че
последиците от нея рефлектират върху цялата Вселена...
-Говориш много щури неща.Сигурно защото си Щурец.Не те разбирам!-недоверчиво поклати глава момчето.
-Не ме разбираш,но обичаш да ме слушаш нощно време,нали?!Моят език
е простичък ,не е като твоя,в който една дума означава хиляда неща.Ние,
щурците, даже нямаме нужда от думи,защото разговаряме чрез
музиката.Случвало се е да забравим някоя нота и тогава си измисляме
други начини да стигнем до онези,които обичаме.Например последният път
закачих посланието си за парашутчето на едно глухарче и когато то
стигна до моята любима,от вълнение изпусна семенцето,което
носеше и пред къщата на красивата ми Щурка до година ще има огромно
пухкаво глухарче.Друг път съм закачал мислите си на връхчето на някой
палав слънчев лъч...Те са най-бързите и сигурни вестоносци,но и са
най-крехките.Изключително лесно се чупят,а счупят ли се-угасват и
посланията ни остават неизпратени.Но дори и в такива трудни моменти,ние
,щурците,нямаме време за болката,защото умовете ни са ангажирани с
търсенето на изход от ситуацията...Както казвате ,вие,хората:Който
търси,намира!Всичко,което може да послужи като проводник на любов се
обявява за вълшебен инструмент и се дава назаем на онези щурци,които
поради една или друга причина са забравили нотите си.
От както се помня,всяка вечер нашето щурчовско племе се събира
край светулковия огън и се започва най-красивият симфоничен
концерт,който някога можеш да чуеш...Някои братя свирят на вълшебните
инструменти,които са си наели от Слънцето,други-извличат музика от
тънките сребърни паяжинки на Новолунието,трети-използват задните си
крачета ,като ги търкат едно в друго, и това всъщност е основната
щурчовска мелодия.Такива щурци ги наричаме по-напреднали,защото те
винаги са знаели,че носят музиката в себе си и никога не им се е
налагало да взимат инструменти назаем.
Понякога другите щурци спираме да свирим и се наслаждаваме на
божествената симфония,която създават напредналите.Радваме им се от
сърце и благодарим,че ги има,защото те ни карат да вярваме,че един
ден,след дълъг и упорит труд...,след достатъчно упражнения и положени
усилия,ще върнем взетите назаем инструменти и ще засвирим със
собствената си душа(използвайки задните си крачета).
Сега разбираш ли ,защо в живота на щуреца няма време за болка?Ако
е забравил,че носи музиката в себе си-той посвещава всеки миг на
упражнения,чрез които да си спомни онова,което му е вродено.В
последствие забравя какво е да свири на взет назаем инструмент,но пък
вече свири с групата на напредналите...
Цялото съзнание на щурците е ангажирано с музика...Точно за това ,болката някак не вибрира на нашите честоти...
Тя е като онези странни свирки,които вие ,хората,използвате за да повикате кучетата си...
Чуват я само онези,които имат слух за нея...За съжаление,повечето хора,без да знаете защо,сте пристрастени към този звук.
Предпочитате да си създавате условия,в които да ви боли,вместо да
надникнете в душите си и да положите малко усилия ,за да си спомните
онова ,което ви е заложено да бъдете..
Влюбени сте в „Одата на Радостта”,но винаги,когато Болката ви
повика с глупавата си свирка,зарязвате упражненията и тръгвате по дире
й,като добре дресирани кучета!
Винаги съм се питал,как може да робувате на нещо,което ви убива и
ви прави нещастливи?...Странни птици сте ,вие, хората,да знаеш!
Не разбирате,че болката в същност е отрицание от истинската ви
природа.Умовете ви не са създадени да подтискат и контролират,а да се
развиват и да бъдат такива каквито са...,а именно СЪЗИДАТЕЛНОСТ !
Когато осъзнаете ,че болката носи единствено разруха,може би ще
отвикнете от глупавия навик да търчите винаги щом чуете
свирката...Напълно е възможно,в последствие болката да се пристрасти
към музиката ,която извира от душата ви и точно в този момент,малки ми
приятелю,вие,хората,ще осъзнаете,че всъщност не сте хора...,а щурци...и
то от напредналите...Също като мен !

2 коментара:

  1. Много интересен текст!Замислящ...Искам да съм щурец...

    ОтговорИзтриване
  2. А от къде знаеш,че не си... ;)))
    Благодаря!

    ОтговорИзтриване