Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

понеделник, 4 май 2009 г.

Резка върху вратата

Кълна ти се!Наистина опитах
да тъпча в коловозите със слабите.
Душата ми на късчета разбита
се влачеше кървяща по паважите
и раждаше омразата чудовища-
видения ;безумно грозни мисли,
които ми отнемаха спокойствието
обсебвайки съня ми с луди писъци.
Умирах,разчленена от страха си,
от впитите в ума ми остри нокти
на хиляди внушени ми измислици,
на хиляди погубващи въпроси.
Застрелвах се със гняв във слепоочията
а враговете си с презрение линчувах.
Задавях се от ежедневните понятия,
дори изкуствен свят сама си нарисувах,
за да се скрия от безумните си пориви,
от непонятни мании и трескави желания,
така че,вярвай-знам добре какво ти е,
но знам и друго-всеки миг на отчаяние
е всъщност мъничка резка върху вратата
бележеща поредното порастване.
Неведоми са пътищата на душата,
а слабостта е само временно препятствие.

4 коментара: