ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

събота, 9 май 2009 г.

В пипалата на мълчанието

(Gentiana & Innocence)

Гасне слънцето.
Заваля изведнъж.
Пипалата в сърцето ти -
студени струи на дъжд.
Моите пръсти...
Ще ми простиш ли, кажи?!
Дали ме обичаш?!
Все едно ...
Излъжи!
Изтрещя гръмотевица,
нещо в мен се разби -
на парченца душата ти,
капки кръв, погледни.
Млъкна времето
Жадна съм -
говори, не мълчи.
Мразя звук от разбито
в моя свят да кънти.
Коленича сама...
Остави! Ще боли.
До парченце събирам ги.
Те са мои... Нали?!
Ще прехапя обидата.
Днес съм дръзка до смърт.
Няма бисер във мидата
на нощта.
Аз съм кърт...
и на сляпо ще тръгна,
ще премина през теб
като дума неписана,
като бомба в пакет,
ще избухна в ръцете ти,
ще изтлея сама,
а след мен не ще искаш
да погледнеш жена.