Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

понеделник, 4 май 2009 г.



Магия за две
безкрили птици

(Gentiana & Innocence)

Ако разчупя Пълнолунието като пита,

ще седнеш ли със мене на софрата,
търкулната от здрача...? Недопита
кипи по чашите ни блудна светлината.

Гореща кръв по вените се стича
и кипва полудяла.Лумва огън.
В камината отблясъци се скитат,
и се оглеждат във очите ти с тревога.

Там вещиците на мига забъркват биле
в казаните си облачно-ръждиви.
Пристъпвам мълком. Писва нощно пиле.
Сипи догоре... Даже да убива...

Сам пий до дъно.Капка не оставяй.
До всяка клетка този огън нека стигне.
Каквото има да се случва-то ще стане.
Вулканът е вулкан ,за да изригне.

А нашите неказани въпроси
увисват като прилепи надолу
от сивото небе. На пръсти, боса
аз идвам и днес няма да те моля.

Ще бъда с теб и вътре в теб
до края.И името ти като мантра ще изричам
в най- древния от всички ритуали-
наречен някога от някого:Обичане!

2 коментара:

  1. Отъждествих ви с лирическите ви героини и не мога да се сдържа да не кажа, че сте най-крилатите същества , които съм срещала в тази виртуална страна:) И съвсем сериозно: дуетът ви е чудесен! И двете сте еднакво силни, образни и въздействащи и се е получил стих-удоволствие!

    ОтговорИзтриване
  2. :))) уж все се опитваме да ги скрием тези наши крила,че да не бием много на очи,но ти ни розконспирира...
    Благодаря ти Ружена,за хубавите думи и за присъствието ти тук :)))

    ОтговорИзтриване