Не отново
Носталгията-дявол да я вземе-
забива пак отровнитне стрели
на миналото.Капки кръв по мене
засъхват, а отровата гори
и капят листопадно жълти спомени,
илюзии възкръсват от пръстта.
Врата към бездната си ти-полуотворена,
но няма връщане назад.Нали така?!
Защото те докосвах-не болеше,
боляха хилядите смачкани листа
изпълнени с нестихващи копнежи
за глътка нежност.Но в душата ти-скала
на хиляди парчета се разбивах
и вместо дъжд,валеше черен прах.
Реша ли да живея-ти умираш,
а как не искам да те губя.Не.. не пак!!!
Носталгията-дявол да я вземе-
забива пак отровнитне стрели
на миналото.Капки кръв по мене
засъхват, а отровата гори
и капят листопадно жълти спомени,
илюзии възкръсват от пръстта.
Врата към бездната си ти-полуотворена,
но няма връщане назад.Нали така?!
Защото те докосвах-не болеше,
боляха хилядите смачкани листа
изпълнени с нестихващи копнежи
за глътка нежност.Но в душата ти-скала
на хиляди парчета се разбивах
и вместо дъжд,валеше черен прах.
Реша ли да живея-ти умираш,
а как не искам да те губя.Не.. не пак!!!
Много силен изказ! Браво!:)
ОтговорИзтриванеБлагодаря от сърце!:)
ОтговорИзтриване