Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

сряда, 23 септември 2009 г.

In vino veritas,amore...

По брадичката на жадното небе
лилаво-розов гроздов сок полепна.
Пияно слънцето към Запада пое.
Безшумно облак от винарки го последва.
Луната три пъти изхълца и заспа,
подпряла жълтия си диск върху Венера.
Една звезда се изкикоти и запя:
In vino veritas,amore!Kalispera!
На зиг-заг вятърът танцуваше с нощта.
Прочувствен шепот от устата му ръмеше.
Целуваше я,докато не му призна,
че той е този,за когото тя тъжеше.
Мигът секундата прегърна и замря...
Мъгла над влюбените тихичко се спусна.
От обич цялата вселена онемя -
две глътки вино пи...
и се превърна във изкуство!

Няма коментари:

Публикуване на коментар