Предпролетно

Щом паднат мъртви и последните илюзии
а спомените оттегчени спрат да стенат,
изтръпнал въздуха от сивото бездумие
ще се опита да издиша в два-три реда
последните ми хрипове от обич-
(ще дишам тежко,но накрая ще успея)
и може би тогава ще ги зърна-
кокичетата бели на надеждата.
От юг ще идват трепетни мечтания,
ята съмнения на север ще отлитат,
ще топли слънцето замръзнали желания,
а аз отдавна вече няма да се питам
коя съм и за чий живот се боря,
и трябва ли да търся в нещо смисъл.
Ще пламна в огъня на идващата пролет,
защото бог на светлина ме е орисал.