ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

четвъртък, 5 февруари 2009 г.

Предпролетно

Щом паднат мъртви и последните илюзии
а спомените оттегчени спрат да стенат,
изтръпнал въздуха от сивото бездумие
ще се опита да издиша в два-три реда
последните ми хрипове от обич-
(ще дишам тежко,но накрая ще успея)
и може би тогава ще ги зърна-
кокичетата бели на надеждата.
От юг ще идват трепетни мечтания,
ята съмнения на север ще отлитат,
ще топли слънцето замръзнали желания,
а аз отдавна вече няма да се питам
коя съм и за чий живот се боря,
и трябва ли да търся в нещо смисъл.
Ще пламна в огъня на идващата пролет,
защото бог на светлина ме е орисал.