Не!Няма раздяла,казва се Съдба!

Има дни, в които те чувствам невероятно близо-
уж те прегръщам с мислите си,
а усещането е толкова реално и живо,
че сълзите ми плисват без да съм ги искала
и ти казват всичко онова ,което аз не успях.
Знаеш, че те обичам ,нали?!
Чудя се само –
ако можеше да премислиш последните си думи,
какво би написал в онова писмо
вместо ”Не мога повече.Прости ми!”?
Да ти прочета ли онези,които често сънувам:

„Дете мое,човешката слабост не е грях.
Липсата на любов води до безумие,
а една душа обсебена от вина и страх
много трудно може да намери пътя обратно...
Аз се опитах,но не успях...
За това - не се крий зад думите...
Обичай когато ти се обича ,
Вярвай си независимо от всичко.
Не плачи за онова,което е било.
И раздавай!
Не задържай в себе си и прашинка любов,
защото отдадена - тя би могла да спаси нечии живот
или да ти покаже пътя към теб самата.
А за мен-не се тревожи.
Какъвто и избор да съм направил,
каквото и да съм решил – вече е минало.
Вече не ме боли.
Запомни ме с добро и не забравяй,че те обичам!
П.П....и можеш да ме прегръщаш с мислите си
винаги когато поискаш...”

Ето такива някакви си ги представям.
Просто има дни,в които те чувствам толкова близо,
че не мога да не си повярвам
и предпочитам да ти го кажа,
отколкото да спестя любовта си.
Може би точно за това
между двама ни не може да съществува
понятие като „раздяла”...,
а думите които сънувам не са напразни,
защото ми помагат да опитомя съдбата си
и да посрещна новия ден цяла!