Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

събота, 7 февруари 2009 г.



Не!Няма раздяла,казва се Съдба!


Има дни, в които те чувствам невероятно близо-
уж те прегръщам с мислите си,
а усещането е толкова реално и живо,
че сълзите ми плисват без да съм ги искала
и ти казват всичко онова ,което аз не успях.
Знаеш, че те обичам ,нали?!
Чудя се само –
ако можеше да премислиш последните си думи,
какво би написал в онова писмо
вместо ”Не мога повече.Прости ми!”?
Да ти прочета ли онези,които често сънувам:

„Дете мое,човешката слабост не е грях.
Липсата на любов води до безумие,
а една душа обсебена от вина и страх
много трудно може да намери пътя обратно...
Аз се опитах,но не успях...
За това - не се крий зад думите...
Обичай когато ти се обича ,
Вярвай си независимо от всичко.
Не плачи за онова,което е било.
И раздавай!
Не задържай в себе си и прашинка любов,
защото отдадена - тя би могла да спаси нечии живот
или да ти покаже пътя към теб самата.
А за мен-не се тревожи.
Какъвто и избор да съм направил,
каквото и да съм решил – вече е минало.
Вече не ме боли.
Запомни ме с добро и не забравяй,че те обичам!
П.П....и можеш да ме прегръщаш с мислите си
винаги когато поискаш...”

Ето такива някакви си ги представям.
Просто има дни,в които те чувствам толкова близо,
че не мога да не си повярвам
и предпочитам да ти го кажа,
отколкото да спестя любовта си.
Може би точно за това
между двама ни не може да съществува
понятие като „раздяла”...,
а думите които сънувам не са напразни,
защото ми помагат да опитомя съдбата си
и да посрещна новия ден цяла!

Няма коментари:

Публикуване на коментар