ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

понеделник, 9 февруари 2009 г.

Стъклена прегръдка
Gentiana & катето

Пълнолунието празната чаша
ще напълни ли със светлина?
Тази нощ май нарекохме "наша"...,
а в плътта ми се чупят стъкла

и боли одрасканото от мисли,
а уж бях си казала "Край".
Тази сълза в очите - ти ли си?
По дяволите-не ти е мястото там!

Много пъти изникваш от нищото
с добър вечер или лека нощ,
отвяваш като плява излишното
предчувствие, че пак ще бъдеш лош.

Прегръщат ме съвсем небрежно
ръцете ти от стъкло.
Ще ме порежеш със тях нежно
и после все едно не е било...

А аз ще преглътна сълзите
и с кръвта си ще ти напиша стих.
Защо съм такава не питай...
За да те имам ,съвестта си убих.

Сама си сковах кръста
и пироните сама си забих.
Знам, че трябваше да ме пуснеш...
знам...и пак ти простих...