Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

понеделник, 9 февруари 2009 г.

МОГА ,НО НЕ ИСКАМ!!!
Gentiana & катето

Аз мога и без теб,нали разбра.
Дори и лавата все някога изстива.
Какво като горката ми тъга
с коктейл от дъжд и вино се налива.

Какво като е всуе да заспя,
щом и под клепките затворени те има
и с гняв и страст ме мъчиш до деня,
осланящ голата ми нежност с дъх на зима.

Студен си –много важно.
И сама в душата своя огън ще запаля,
ще стопля друга нечия душа,
защото мога и без теб.Това е краят.

Не ще го кажа... Ти го преигра
и в толкова сюжети го повтори,
че ми затвори и последната врата
и нямам сили с тази гордост да се боря.

Няма коментари:

Публикуване на коментар