Убийство в полунощ

В едно небе раздрано от тъга
умират думите замръкнали.Студена
се спуска във сърцето ми нощта
и впива зъби в тънките ми вени.
Наместо кръв,потича лепкав здрач.
Танцуват мисли-вещици.Пропадам.
В душата ми кипи неистов глад-
да късам ,да руша,да притежавам...
Не съм на себе си!Не съм на този свят!
Изпречиш ли ми се сега-не отговарям.
Ще си платиш нещастнико,за всеки дълъг час,
във който караше ме като звяр да полудявам
и да се гърча в мислите си-болна и сама,
от мнимата ти нежност прикована...
Ще ми платиш предателю,на дяволска цена,
онази дупка дето зее вместо рана
в гърдите ми.И точно в полунощ
когато мислите ти срещу мен завият
в ръцете ми не ще проблесне нож...
Целувките ми...-...те ще те убият!