Шизофрения

Пространството е обсебено от думи.
Не остана място за въздух,камо ли за любов.
Нещо ми е заседнало в гърлото-
всъщност буцата си е старата,само поводът е нов.
Обаче(нали съм пич),ще я преглътна,
или ще я изхрача като последен гамен
в някоя локва,посивяла и мътна,
чието отражение няма нищо общо с мен.
Ще завия набързо зад поредната драма,
забила в душата ми грозните си пипала
и макар от сълзите ми капка смисъл да няма,
ще се самоизплача и ...ще продължа.
А думите нека като стигми отварят
кървави рани в подивялата ми душа.
Понякога болката е спасително приземяване
за самоубийствените пориви на дързостта.
И макар да твърдя,че грам не я обичам-
най-бързо от болката се уча на любов.
Върви разправяй после,че не си мазохистичен...
Ама че побъркан...,шизофреничен живот!