Резка върху вратата

Кълна ти се!Наистина опитах
да тъпча в коловозите със слабите.
Душата ми на късчета разбита
се влачеше кървяща по паважите
и раждаше омразата чудовища-
видения ;безумно грозни мисли,
които ми отнемаха спокойствието
обсебвайки съня ми с луди писъци.
Умирах,разчленена от страха си,
от впитите в ума ми остри нокти
на хиляди внушени ми измислици,
на хиляди погубващи въпроси.
Застрелвах се със гняв във слепоочията
а враговете си с презрение линчувах.
Задавях се от ежедневните понятия,
дори изкуствен свят сама си нарисувах,
за да се скрия от безумните си пориви,
от непонятни мании и трескави желания,
така че,вярвай-знам добре какво ти е,
но знам и друго-всеки миг на отчаяние
е всъщност мъничка резка върху вратата
бележеща поредното порастване.
Неведоми са пътищата на душата,
а слабостта е само временно препятствие.