Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

вторник, 4 август 2009 г.

Любовта и бягството


На бягството пътеките са къси,
задънени в последната вина
разсякла с острието си дъха ти,
изпепелила не една сама душа.
Огризките от болното ти Вчера
присядат в гърлото на празното ти Днес,
а Утрето ти конвулсивно потреперва
обсебено от страхове,лъжи и стрес.
Дори и смисълът опложда болни думи,
за да възкръсне изроден в посредствен свят,
където кървава корида е сънят ти,
забила копието на изгарящата страст
във болно от илюзиите тяло,
в душа принадлежаща на смъртта.
Напразно е да се опитваш ,да избягаш,
освен ако не вярваш в любовта.

Няма коментари:

Публикуване на коментар