Родени в тишината на нощта
мълчат съмненията.
Глътка бяло вино
с тръпчив обсебващ привкус на вина
поднасяш ми.Не е необходимо!
Излей терзанията си
в камината зад нас-
аз болката отдавна я отказах.
Да те обичам не е просто низша страст-
да те обичам е по-силно от призвание,
така че запали онази свещ,
пусни красива музика и нежно
целувай устните ми
с онзи твой копнеж,
от който се замайвам въртележно.
Обичай ме-за час или за два,
за миг,но по-огромен от безкрайност,
защото знам-не питай от кога,
че нищо между нас не е случайно...
Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Прекрасен стих на фона на докосваща музика! Поздравление за творчеството и посланията на този блог! Ще ви бъда чест гост.
ОтговорИзтриванеБлагодаря и се радвам ,че ви е уютно тук.Заповядайте винаги когато поискате :))).
ОтговорИзтриванеЩе съм щастлива ако мога да дам глътка добро натроение и щипка усмивка на някого,в това сиво и тъжно време....