ПО СЛЕДИТЕ НА ВЯТЪРА: Декамерон на Лилит(декада трета) ... .: Зората на еднодневките

Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

неделя, 9 август 2009 г.

Декамерон на Лилит(декада трета) ... .: Зората на еднодневките

Нощта прехапа устни и се свлече
на утрото в горещите ръце,
един петел в полето се изперчи
и екна в миг смълчаното небе.
Разпукаха се облаците спящи,
оранжеви пътеки си постла
усмихнатото Слънце и закрачи
със плавни стъпки в бистрата вода
на езерото пълно със прохлада
от другата страна на онзи връх,
където Бог сам честичко полягва
с ухо опряно в каменната гръд
и вслушан в пулса на отлитащото време
чертае планове за бъдещите дни,
а някъде високо там над него
зората пръсва своите лъчи.
Разсъмва се,светът протяга длани
към сънените клепки на деня,
отпива глътка нес със много захар
и цял потъва в нежна светлина.
Политат еднодневките с възбуда
към своите задачи,няма как,
два дни им стигат даже да се влюбят
преди с нощта безмълвно да умрат.