Декамерон на Лилит(декада втора) ... .: След време

Косите ти ,мамо, животът
посипал е с пепел.
Дългът е белязял лицето ти
с бръчки и гняв.
Ръце уморено си скръстила,
вехнещо цвете
разнася във въздуха
странен,летлив аромат.
Мирише на старост,
но твоята чест вечно млада
за своето Утре дерзае
напук на страха.
Душата ти мамо,девича,
не ще и да знае,
че няма да бъдеш
с децата на свойте деца.
В очите ти свети
онази невидима сила,
която от камък гранитен
ще пусне вода.
Усмихваш се,мамо,
макар да е малко насила,
но по-ми е важно,
че топла е твойта ръка
и в дните сковани
от грубата хорска ненавист
намирам утеха
под твоето нежно крило.
Нали съм жена,
а дългът и честта
се предават
от баба на внучка,
от майка на дъщеря....
До теб съм
и вечно ще бъда
дори да не вярваш.
Сърцето ти в моето
тихо насън ще държа,
и ще се моля безмълвно
утре щом стигне ме старост,
да виждат утеха
в очите ми мойте деца.