Казаха,че си ме търсил(а)...?!.. Съжалявам...- просто времето за мен ...е...като умряло. И хубавото и лошото, рано или късно угасват... (а и липсата от присъствието ти отдавна съм я приспала). Търсил(а) си ме...така ли? Да знаеш- стяга ми това тяло. Откакто съм се родила кожата ми е тясна. През необясним за мен цикъл, чисто по змийски се напуква и бавно започва да пада. Посредствените уроци на живота се свличат с нея и от това,което съм мислела,че знам- нищо не остава. Толкова лица съм сменила... Толкова роли съм изиграла, че ако трябва да се посоча на снимката , която ми размахваш- и сама не бих се познала. Тясно ми е в това тяло... И болката не ми понася... Искам да разпилея душата си(...цялата...)- искам да забравя И там да остана - ...в нищото ...от където дойдох някога...!!!... Търсил(а) си ме ,казваш?! П.П....ще ме намериш... ...по следите на вятъра...

ВДЪХНОВЕНО ВДЪХНОВЕНИЕ ОТ ДАНИ:

НАСЛЕДСТВО

ТИ МОЖЕШ: да бъдеш повече от себе си, дори когато на болката ръждивите зъби разкъсват рожбите на нежното ти лято; да бъдеш повече от себе си дори когато светлината заслепява, а под краката ти светът отваря бездни; да бъдеш повече от своя път дори когато следите твои времето разяжда... И даже скрит зад анонимните си мисли ти можеш да си личност! Можеш!Вярвам!!!

вторник, 25 август 2009 г.

из "Декамерон на Лилит"-четвърта декада


Не знам защо...


В капана на поредната лъжа
заклещена душата търси изход.
Живея с болката от дрипава вина,
а твоите очи съвсем безизразни
разкъсват уморените ми дни-
Остава вятър, пустота и непрогледност.
Студено е!
Мълчиш....Мълчиш...Мълчиш
и имам чувството,
че всеки час ми е последен.
Животът ми- метален ,режещ вик
изтръгнат от умираща Вселена.
До вчера бях най-нежния ти стих,
а днес една сломена Мелпомена
гаси свещите в празния си храм,
превърнат във останки от лъжите ти.
Коя съм - все е тая - и да знам
едва ли има смисъл.
От мечтите ми
останаха да се търкалят във прахта
две-три агонизиращи желания-
да те докосна,да съм с теб ,да изгоря,
а ти изпълнил всички свои обещания,
да дишаш тихо върху моите гърди-
сърцата ни да бият в онзи ритъм
от който някога се раждаха звезди...
...Къде си днес?
Дори не знам...,
...не знам...
защо се питам...???...

Няма коментари:

Публикуване на коментар